ГРЪМОТЕВИЦИТЕ НА ЕДЕСА 
Водопадите в едноименния град са избрани за туризъм от германски окупатори  
Водата пада с грохот от височина 70 метра и се разпръсква наоколо в облаци.







70-метров водопад оглушително се разбива в масивни скали, а силата на струята вдига облаци, които се носят още десетки метри и образуват малка дъга, оцветена от слънчевите лъчи. С приближаването на водния стълб хората повишават глас, защото звукът е като от постоянна гръмотевица. Ако в горещ ден застанете с лице към пръските, ще усетите най-приятното галене по кожата.

 

Водопадите в Едеса са голямата атракция на града. Уникалното е, че туристическият потенциал на мястото е посочен от германски окупатори по време на Втората световна война. Те са първите, които правят просеки сред гъстата растителност, за да минават и се любуват на уникалната водна стихия.

 

Точно преди да влезете в градините, които водят към водопадите, се намира обширен безплатен паркинг. Друг е въпросът, че за да стигнете до него, трябва да извадите късмет, като мила гъркиня на мотопедче да ви заведе направо до него.

 

Култивираната част на водопада е по-скоро като градина с водоскоци и приятен ресторант на открито. Само един. Музиката е толкова тиха, че се наслаждавате само на шума на бързата вода. Каналите се вливат с шеметна скорост напред и човек изтръпва от желание да последва потоците. Гледан отгоре, единият водопад прилича на серия взривове. Струите искрят, блъскат се една в друга, отскачат нависоко, пръски излитат в неочаквани посоки и назад, обратно на течението. Потокът е толкова бърз, че дори свободното падане не е достатъчно водата да се успокои, а докато се сгромолясва с шеметна скорост, бушува и изригва, нетърпелива да се разлее на широко.

 

Няколко тераси на различни нива предлагат гледки от различни страни. Най-високият водопад напомня за неукротимата мощ и лудост на природата. Високи парапети от ковано желязо обикалят всички опасни места, защото само от гледката на бясно прелитащите потоци човек губи равновесие.
Водопадите се намират в планината на около 370 м надморска височина. Отгоре се вижда огромна равнина, а в хубаво време казват, че взорът стигал до морето при Солун.

 

В ниското полето грее във всички цветове на зеленото и жълтото, осеяно е с по-малки и по-големи езера, куполи на църкви, на къщички с червени покриви и грижливо направени градини. Всеки парцел е с правилно подредени редове насаждения.  Когато застанете на терасата, разположена по средата на големия водопад, с удивление откривате, че можете да се проврете и зад него. Там срещу 1 евро можете да разгледате и малка, буквално миниатюрна пещера, но това единствената такса, която би се наложило да платите. Разходката из пещеричката трае около 5 минути, но човек винаги се радва на причудливите форми на сталактитите и сталагмитите.
На терасата зад водопада няма кой да ви чуе –

трясъкът е оглушителен

Плътната пелена на струите създава усещането за странен уют и защитеност. Рядко човек може да застане зад плътна водна стена, която не го мокри, а сякаш го крие и пази. За щастие терасата е направена достатъчно назад от струите, защото ако се изкушите да бутнете ръка отдолу, нищо чудно да останете без нея. Чак е невероятно, че досега нито един Агент 007 не е показал свръхчовешките си възможности, падайки именно в струите на водопада. Или може би дори авторите за гениалния шпионин са наясно, че там оцеляване е невъзможно. 

За около 2 часа ще сте се наситили на великолепната гледка, ще сте пийнали нещо в ресторантчето, заобиколено от вода и остава да се разходите по улиците на вароша - стария град. Архитектурата силно напомня на възрожденските къщи у нас, от саксиите по прозорците към улицата се надвесва червено мушкато. Онова, което не би оцеляло в България обаче, са уличните енергопестящи крушки. Те са завити на всяка старовремска улична лампа и до една са на местата си. 
По стръмните скали над обширното поле са накацали къщички, църквички и хотели, като никой от тях не нарушава общото спокойствие с неприемливи цветове или височина на строителството. Терасите за наблюдение са толкова начесто, че можете да огледате целия регион от всеки ъгъл.



Избирате симпатично хотелче от камък и дърво и сядате на откритата му тераса. Ленива котка лежи в сянката на гръцка делва, преливаща от цветя. Аромат на смокиня се носи от близкото дърво. Поръчвате си нещо за пийване и се потапяте в безвремието и тишината. Музиката от заведението е толкова лека, че само гали слуха. Котката учтиво проверява дали не сте поръчали нещо, което да искате да споделите и с нея.

От разглеждането на водопадите до мига, в който сте обиколили и стария град, и сте починали, забравили за всички тревожни мисли на битието, са минали 6 часа. И сте свежи като мушкато, напръскано от облака капчици на водопада!

 Ако решите да останете в старовремския хотел от камък и дърво с легла с ефирни балдахини, това ще струва 136 лв. за двама за нощувка и закуска.

В района всъщност можете да попаднете на красиви къщи за гости, които носят италианско изящество и лукс, а цените на около 30 км от Едеса са € 50 за нощувка с включена закуска. Феноменалната панорама е запазена марка на тези къщи, а стопаните берат от градините си пресни праскови и череши, които поднасят на маса в градината.  

 Череп на 700 хил. години е открит в пещерата Петралона

Посещението на водопадите е подходящо и за уикенд туризъм. На връщане не пропускайте да минете през пещерата Петралона, защото е на пътя ви, едва на 35 км от Солун.

Използването на GPS навигация ще спести много време и търсене по карти. Пещерата е сред най-посещаваните в Гърция и по думите на екскурзовода Янис, само за миналата година гостите й от цял свят надхвърлят половин милион.

До нея се стига най-лесно със зелено туристическо автовлакче. Цената е 2 евро в едната посока. Коли до горе не могат да отиват, за тях в ниското е направен обширен безплатен паркинг, където са разположени и търговските обекти за сувенири.

Входът за пещерата е 5 евро, а билетите са със защити като на банкноти. Влиза се само с екскурзовод. Той предварително събира своята група и докато чакаме часа си за влизане, Янис нагазва в тревата и се връща с гигантски щурец. Той е с размерите на човешка длан, а крайниците му са толкова големи, сякаш гледани през увеличително стъкло. Щурецът кротко застава първо върху рамото на гида, после се разхожда по фланелката му и лениво висва на панталона. Гидът разказва, че районът е пълен с особен вид големи насекоми и с доста отровни змии, което ни отказва да си търсим още големи гадинки.

На влизане огромна табела предупреждава, че снимането в пещерата е абсолютно забранено. Но когато Янис забелязва големия професионален апарат се усмихва широко и демонстративно се прави, че нищо не е видял. Той разказва, че е гид в пещерата от 35 години и е видял хора от всяка държава на земята. Само ден по-рано той и колегите му са посрещнали групи с общо 1300 посетители.

 

След влизането първата изненада е топлината на пещерата. Целогодишната температура вътре е 18 градуса, но с влагата усещането е за затоплена баня. Дървената стълбищна конструкция е монтирана така, че човек и да иска не може да се подхлъзне. Родният опит ни кара обаче да влезем с боти, а други посетители са по джапанки. Всеки български турист обаче неволно се сеща как се минава през нашите пещери и как на някои перила хората се държат с цялата си сила, за да не се сгромолясат.
Уникалната пещера е с обща площ от 10 хил. кв. м, но много малко галерии са отворени за туристи. Те обаче са просторни и много от тях изглеждат като нарисувани. Освен класическите сталактити, от таваните се спускат тънки и остри като игли образувания, сякаш са каменни конци. Някои от сталактитите са толкова ниско, че е достатъчно да протегнете ръка и върху пръста ви остава капка на милион години.




Пещерата е открита през 1959 г. от овчар, който търсел заслон от силна буря. Само година по-късно друг любопитен грък попада на уникална находка: човешки череп, за който е установено, че е на около 700 000 години. Днес негово копие е изложено в музея към пещерата и е видно, че докато първобитният е останал без предни зъби (не се знае доколко люта е била неговата първобитна жена!), то всичките му дъвкателни зъби са на мястото си. А не бива да забравяме, че в онези праисторически времена зъбите са били доста сериозен инструмент за ремонт на домашните потреби.
През различните векове пещерата е била обитавана от дребни и много големи, космати и страховити диви животни, после от други първобитни хора, но те никога не са делили обширната квадратура на топлото подземно жилище по едно и също време. Намерените кости свидетелстват, че в хранителната верига всеки от живеещите в пещерата в някакъв момент се е превръщал или в храна, или в топла наметка...
Като излезете, не пропускайте музея. Интересен е наборът от зъби, изнамерени в праисторическия дом на хора и животни, някои костици са миниатюрни, а други и до днес стават за дуел.




След пътуването спретнах и едно малко клипче. :) © 1999 - 2011 на "Монитор" ЕООД. начало   към пълната версия

усмихнати поздрави от мен! красиво е тук,