Дрогиран и пиян шофьор на джип с 2,6 промила в кръвта размаза с колата си двама души в друг автомобил в насрещното движение и ги уби на място в столичния квартал Бояна през март, 2011 г. Присъдата? След много юридически похвати и трикове, осемгодишното ефективно наказание бе намалено на 6 години, при това убиецът ще полежи едва месец в Софийския централен затвор считано от началото на този месец, а останалото време в затворническото общежитие. Нещо като затворник, но не съвсем.
Извършителят е Йосиф Йосифов – Йоско
за кого се знае от години заради богатото му криминално битие. Адвокатът му обаче се бори Йоско да не влиза и в общежитието, защото след катастрофата е с пластини в гръбнака, та заради болките не е редно човекът да се мъчи в затворнически условия.
Два отнети живота, 6 години присъда. Иначе казано – по 3 за всеки нелепо смазан човек. Дали близките на двамата убити мъже вярват в някаква справедливост?
Месец по-късно, в Симеоновград пиян младеж полетя с бясна скорост с взета назаем кола на Великден. Уби на място шестима връстници, стояли на тротоара. Присъдата е 12 години затвор или по 2 години наказание за всеки мъртъв. Явно броят на годините наказание за един отнет живот намалява пропорционално на общата бройка загинали.
Задъхани в ежедневието си вече не си спомняме за Мануела Горсова – хубавото момиче, пометено от огромния джип на пияния шампион по фигурно пързаляне Максим Стависки. Когато Стависки предизвика катастрофата, по билбордове из цялата страна грееше ликът му от кампанията „Не карам пил”. Многогодишната съдебна сага завърши с условна присъда за пияния фигурист и с доживотно състояние между живота и съня за Мануела. Тя не е мъртва, но нейното състояние хората определят като жив труп.
Изобщо не можем да изброим случаите на обикновени пияници размазали невинни хора навсякъде из България. През април тази година 28-годишен перничанин с над 2 промила помете и уби на място 15-годишна колоездачка, а после избяга от произшествието.
На 15 юни в бургаско
синът на известен бизнесмен от морския град шофира аудито си мъртво пиян и смазва дребната кола на местна сервитьорка, която загива на място. Полицията започва разследване, но три седмици по-късно то вече е срещу неизвестен извършител, защото водачът заявил, че не е карал той, а не помнел кой е бил зад волана. Роднините погребват 45-годишната жертва с ясното съзнание, че няма смисъл нито да търсят, нито да чакат справедливост.
Общото между всички престъпници на градус зад волана е вътрешната им убеденост, че няма проблем да си пиян и да убиеш човек, защото пияните пази не само Господ, но и правосъдието.
За оцелелите, за косвените жертви, за обикновените хора в България е пределно ясно, че няма нищо по-лесно от това да се измъкнеш от справедливо наказание, наложено от правосъдната система, ако си бил пиян зад волана.
Дали оцелелите и тези, които все още се борят за живота си след като бяха пометени от пияния таксиметров водач на „Цариградско шосе” преди ден вярват в справедливо наказание за извършителя?
На място е убита 27 годишна жена, едно детенце, което в летния ден сигурно е било на въртележките пред мола с майка си, е буквално раздробено. Майка му също бере душа, но в друго отделение на същата болница. Можем само да си представим как близките им сноват между отделенията, кършат пръсти, очите им са вече пресъхнали и само тихо недоумяват защо подобно безумие се е случило.
Други хора, чакали рейса си на спирката са ранени в различна степен. Само който не е преживявал подобен инцидент не знае колко пъти секундите на удара се връщат в съзнанието, колко пъти човек преживява ужаса отново и този кошмар може да продължи с години. На Запад психоаналитиците градят кариери само от такива случаи. У нас
на пострадалите се казва да палят по една свещ,
че изобщо са живи.
Натрупването на инциденти с таксиметрови коли отново повдигна градуса на напрежение по отношение на този бранш. Само преди две седмици пак на Цариградско шосе друг таксиметров водач загина на място, след като буквално разполови колата си след удар в осветителен стълб на метри след спирката на „Плиска”. Пътникът от задната седалка все още е в болница в тежко състояние.
За този случай се предполага, че на водача сигурно му е прилошало. И така да е – каква е била скоростта на автомобила, та колата да бъде буквално разполовена от удара в стълба и той да е стигнал до задната седалка? Все пак ограничението е 80 км/ч, а не 140!
Убиецът от спирката пред мола също е летял с бясна скорост в бус лентата. От години са известни най-невралгичните места по скоростния път на столицата. Защо скоростната камера е единствено на Орлов мост? По наклона на алея Яворов колите се спускат с над 130 км/ч и бият спирачки след Полиграфическия комбинат, точно преди автоматичното фото. Къде са обаче камерите на Плиска, на Окръжна болница?
Когато бе изграден островът-спирка пред мола на Цариградско, никой ли не видя каква плетеница от движение се създава около него? По булеварда едновременно летят колите, които идват на влизане в София, на метри преди спирката излизат всички автобуси и автомобили от „Дружба” и от летището; точно преди триъгълника със спирката е отклонението към локално шосе за влизане към паркинга на мола. С друга тревна площ е отделено платно в насрещното срещу големия поток и по тази лента минават автомобилите, които искат да отидат до паркинга на близката административна сграда. В това меле от коли, които идват от три различни посоки, пресичат хората, които искат да стъпят на триъгълника със спирката. А самата спирка, наместо да е на най-вътрешното и защитено от колите място е поставена насред единствения двупосочен трафик около хора на цялото Цариградско шосе!
В инфраструктурно отношение тази спирка е велика глупост
и бе само въпрос на време някой да пострада!
Възниква и въпросът защо камери не са поставени на местата с най-чести нарушения, свързани с неправилно спиране? Такси стоянката пред мол „Сердика” е на около 30 метра след спирката, но всяка вечер без изключение от самата спирка по протежение на бус лентата се събират средно по 20-30 таксита, понякога се паркират и на втори ред, създават невъобразим хаос и задръствания. И няма сила на света, която да ги разкара оттам!
На пазара в „Младост” 1 спрелите таксита в бус лентата никога не са по-малко от 12. Оттам редовно минава паяк и естествено вдига колите на хора, спрели да си пазаруват, но такситата никой не закача. Тоест цялото упражнение на паяка се обезсмисля. Дори да дойдат колите на ДАИ, бакшишите изчезват яко дим и се връщат отново след половин час. Колите на КАТ редовно минават оттам, но никога не закачат таксиджиите, да се чуди човек защо. Редици от незаконно спрели жълти коли могат да се видят на десетки напълно забранени места в столицата и хората са приели, че бакшишите просто могат да си го позволят.
Проверките на автомобилна администрация по незаконните стоянки приличат на влизането на един контрольор в пълен автобус – докато санкционира един нарушител, всички останали си дупчат билетчета. В случая на такситата – щом се появи ДАИ, останалите изчезват с мръсна газ. Оказва се, че нито полиция, нито друг овластен държавен орган може да въздейства на таксиджиите да спазват правилата дори за спиране. За правилно кормуване и трезвеност дори не можем и да мечтаем.
Затова
трагедията пред мола на Цариградско е статистически допустима закономерност.
И се връщаме в началото: таксиджии и обикновени говеда извършват всякакви авто нарушения, защото наказанията за престъпленията на пътя (в пияно или трезво състояние) са нещо пренебрежимо малко спрямо тежестта на извършеното.
Всъщност, нужни са спешни законови промени, които да стряскат и да дисциплинират. Нека за неправилно спиране в бус лента всяко такси да получава глоба от 3 хиляди лева. Нека за второ нарушение да му бъде отнеман лиценза. Нека такситата се движат с тахографи, като автобусните шофьори. Нека просто въведем правила. Иначе да се готвят и други спирки, и други стълбове, и други невинни хора, независимо в кой град на България.
Писал съм и аз за правилата.Лошото е че не се спазват елементарните правила.Подкрепям Ви,че наказанията са малки и повечето пъти се прилагат избирателно.И е вярно това,което е казал Георги Марков,че от комунизма ще се оттървем все някога,но от балканизма едва ли.Все пак поздрави и късмет!
