Протестите започват да се изтощават, а досега в нито едно населено място и по нито един повод не е постигнат резултат, свързан с исканията на протестиращите. Областните управители са по местата си – с или без да са били замеряни с домати. Министрите си кадруват смело и спокойно, извършват желаните промени, назначават правилните хора и незлобливо обясняват, че те вършат всичко в името на народа. Като пушечно месо е пуснат един Волен Сидеров, който изключително успешно съумява да обере цялата негативна енергия. Политически ходът е перфектен, а действията на лидера на „Атака” стават все по-провокативни и поглъщащи яростта на хората. Първо той закрещя срещу хората. После се появи с полицейска палка и заяви, че се пази от зли улични кучета. След това, съвсем не случайно, пред обективите на тв камерите и фотожурналистите лъсна пистолета, с който е запасан и с който влиза в парламента. И докато Волен генерира омразата на улицата, но в същото време дава рахат на депутатите да взимат своите решения, схемата е непоклатима.

Волен успешно разклати емоциите на българите с агресивното си поведение срещу българския президент. На всички бе ясно, че въпросът не се отнася до личните финанси и приходите на Плевнелиев, а до целенасочено поругаване на институцията.

Оказа се, че за Волен няма проблем всеки ден да люшва протестите, коментарите и съответно новините на всички национални медии, в каквато посока намери за добре.

Дори да допуснем, че демонстрациите няма да спрат през цялото лято, хората на улицата вече изиграха картите си – те са умерени, излизат заедно с децата си, искат промяна, но не знаят каква точно и най-вече – те не се припознават в нито една политическа сила. В този толкова назряла за обединение на дясното ситуация, дясното просто си мълчи. Сякаш никога не го е имало.

Протестът е вече почти на 100 % контролиран. Първата умна стъпка на управляващите бе да поставят

полицията от страната на протестиращите.

Срещу хората няма тъмни каски, големи щитове, удряне на палки. Наместо това униформените сложиха ярки жилетки, които обещават сътрудничество, а не противопоставяне. Рискът от преобръщане на гнева в ярост и тежки улични конфликти като в Турция или Египет, бе елиминиран от полицията. Подкрепа оказаха и уж-протестиращи, специалисти по предотвратяване на улични сблъсъци. Управляващите вече са напълно спокойни, че дори хората да започнат да въртят чевермета на площада, да опънат шезлонги и да надуят детски басейни, да викат, свиркат, да обиждат, те остават беззъби, безопасни и могат да стават само по-малко, но не и повече. Докато никой не ги спира да блокират която и да е част от големите градове, докато униформените до един го играят „добри ченгета”, хората на улицата нямат срещу какво да роптаят и нямат накъде да настъпват. Трикът е много прост: не можеш да почукаш на широко отворена врата, още по-малко да я разбиеш. Някакви хора с чисто нови трибагреници и свирки блокират „Орлов мост”. ОК, няма проблем – демокрация е това, изразяване на народното недоволство. Кметството мълчи като риба дали някога и някой е давал разрешение. Ако протестите пречеха на кабинета, защо никой не потърси сметка на Фандъкова за това, че не е потърсила помощ за разпръскването им, защото се пречи на цял град? Същите протестиращи спират движението пред НДК, после на друго място. Нека! И дори ежедневните протести да продължат със същото неуморимо темпо, преди политиците ще се уморят обикновените жители, които ден след ден се оказват в капана на дългото чакане, защото пътят към дома им минава през трасето на протеста. Колкото повече граждани, уморени след края на работния ден,

остават блокирани в градския транспорт

толкова по-малко ще е разбирането към каузата на бунтарите и симпатията към тях. Остротата на протеста вече започва да се притъпява, а Стокхолмският синдром се изразява във все по-мило отношение на хората на улицата към униформените. За да не бъде приспано изцяло усещането за протест обаче, ежедневният дразнител продължава да бъде Волен. Поогънат ли се малко ентусиастите на улицата, срещу тях изскача Волен и иска те да бъдат третирани като терористи, като манипулатори, нарича ги с всички възможни обидни имена, определя ги като платени провокатори, наркомани и изроди. Улицата се радва на дадената възможност за отпор и атакува Волен със...свирни.

Ако сега, веднага, се проведат избори, Волен няма да влезе в парламента. Той е наясно с цената на ролята, която играе. И освен, че я остойностява в суми, които никой не може и да предположи, той също така е напълно спокоен, че няма да му се наложи да се махне от удобното си място. Той явно знае, че нови избори не предстоят. Така ролята му е повече от оригинална: от една страна той е опозиция, защото плюе мръсните комунисти и принципно не е съгласен с тях, мрази турците, но от друга играе отговорната роля на балансьор, защото без гласа му, която по същество той използва не като златна, а като диамантена акция, парламентът не може да работи.

Един анализ обясни, че държавата се управлява еднолично от Волен Сидеров, именно поради тази негова балансьорска функция. Важно е обаче да съзнаваме, че нито една индивидуална личност не е по-силна от държавната машина, която разиграва стотици милиони във всякакви валути чрез нови схеми, с нови и доверени лица. И колкото пъти Волен демонстрира едноличната си „власт”, толкова пъти той първо генерира, а после и

акумулира яростта на протеста

темите по форумите, заигравките на новоизлюпени психиатри, които се надпреварват в кой откъснат край на света да натирят депутата. Какво се случва през това време в държавното управление, това вече никой на улицата не знае. Само в някакъв момент ПР-ите изпращат съобщение, което често след това пристига отново с поправка на някакви неточности.

Колко тихо и незнайно протичат процесите в управлението на държавата е видно от назначението на зам.-министъра на икономиката Красен Димитров. Той се появи с новата си длъжност да открие българо-украински форум в БТПП, а през това време нито в самото ведомство, нито в Министерски съвет бяха чували, че този човек е назначен. И още нещо: в тези национални институции не бяха и чували за него. След това изведнъж всички телефони започнаха да дават само свободно, а около 4 часа по-късно назначението бе потвърдено. Самият Красин категорично отказа да си каже кога е назначен и кой го е поканил да влезе в зам.-министерската кохорта.

Силата на кабинета получи и една неочаквана инжекция: активността на изборите за кмет във Варна. Именно под напора на улицата предишният бей сдаде властта. И сега какво? Варна влезе в новините с рекордно нисък вот. Всеки социолог би могъл да направи доста сносна картина на всенародната нагласа: повечето хора са против тези, дето са на власт, но идея нямат кого биха искали на същото място.

Новите власт имащи са наясно с най-голямата пробойна в исканията на протестиращите: те нямат отговор на нито един въпрос.

Нямат организация, нямат видими водачи, нямат платформа,

която да подкрепят.

Промяна на изборния закон по начин, който да извади партийните приятели от предните позиции. Това достатъчно ли е, за да бъде формиран работещ парламент? А кабинет? Хората на площадите още не могат да формулират рамката за това какъв човек по същество може да получи обществено доверие. Той трябва да е експерт? В какво? Да е признат от кого?

Още по време на февруарските протести мили представители на предните редици искаха достъп до парламента, за да следят за прозрачността. Чия прозрачност? И с каква експертност ще я следят?

Юпитата се провалиха по царско време; един Симеон Дянков накара и американския опит да звучи опасно; хора върнали се у нас с езици и образование се оказаха досега лесни слуги на мастити господари. Хората искат новите лица в парламента да са никои, да не дразнят никого, но да са достатъчно богати, да са авторитетни, да говорят на езика на народа, да бъдат бързо припознати, но да не са комунисти и да нямат общо с тях, да не са обвързани с ГЕРБ, да не са производни на стари партийни структури. В същото време, на втори пласт страната се тресе от криза в компетентността.

Настоящето правителство е съвсем наясно, че протестиращите нямат алтернатива. Просто след почти четири години явна диктатура на ББ и компания, сега никой не спира народа да излиза навън, да крещи, да сочи с пръст и от това явно им олеква. А докато социалното недоволство се радва на толкова явен и контролируем отдушник, за управляващите риск няма. 

Всички снимки, които съм ползвала са с автор Богдан Стойко. Ето и линк към неговите творби във ФБ: https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10200091640561777&set=a.3292195391720.2124523.1472826476&type=1&theater