„Само когато се освободим от предразсъдъците, от расизма, от ксенофобията и от рамките, които обществото, семейството, средата, в която живеем са ни поставили и ние учтиво сме заключили в мозъка си, само тогава ще можем да сме истински свободни.
А дотогава - мразете различните, защото те са свободни! Хората обичат да мразят тези, които имат нещо повече тях самите."
Този високопарен цитат не цитирам като източник, защото вече се обърках кое откъде иде и прелива от Мрежата. Но това е една от мислите, които ме изплашиха най-силно. Колко крайни форми на освобождение трябва да преживеем, за да проумеем, че с лекота премахваме усещането за порядък, за морал, за достойна публична изява? И ако много хора са категорично и гласовито несъгласни с някаква проява, защо това автоматично ги прави пълни с безразсъдъци, расисти, ксенофоби, хомофоби?
„...мразете различните, защото те са свободни!“
Откак се появи брадатото, дългокосо, изящно слабо тяло на травестита Кончита, научих за себе си, че съм хомофоб, нетолерантна, нетърпима, неетична, некоректна, ксенофоб, елементарна и напълно изостанала от правото на хората да се самоопределят; да се разкриват каквито са, да са свободни.
Наскоро попаднах на парти, където с цялата си кичозна шарматност се вихреше един от най-популярните у нас гейове. Той несъмнено беше „изразен“ отгоре до долу – в безумни цветове, с предизвикателно и бих казала гнусно поведение, обгрижван от момченце, което гальовно слагаше хапчици със сьомга на изплезения и играещ език на застаряващия гей-бой.
Тръгнах си, не ми харесва да се срамувам заради други, били те и „различни“ във фаза на себеизразяване.
Различни са и педофилите, които в последно време именно в Западна Европа издигат глас за законово одобрение на инцеста. Това ще рече, че всеки родител може да прави секс с детето си и това да е част от свободата на тези, които виждат любовта по свой начин. И чрез тази „свобода“ на духа и тялото, по някакъв уродлив начин се връщаме с около 500 години назад в историята, когато булките са били на възраст около 12-15 годишна възраст.
О, но защо това да е лошо? У нас такава е традицията на циганите. Достатъчно е да отпадне законовия текст, който те и без това не спазват. Циганите всъщност не нарушават законите като си продават булки на възраст, която навсякъде по света се определя като детска, те просто са освободени от „предразсъдъците... от рамките, които обществото, семейството, средата, в която живеем са ни поставили“.
Какво правят циганите, когато вдигат сватби по три дни и нощи насред кварталната градина, между блоковете, сред крави, коне, овце и кокошки? Те са свободни хора, те са хилядолетни наследници на гореща кръв от скитници, които не работят, те просто живеят за деня. Остава само да обясним това на хората със заключени мозъци, които не могат да спят денонощия наред от шума, които не могат да дишат от мръсотията.
Мисля е редно, когато заговорим за пълни свободи и размах на инакомислието, да го виждаме от всички страни.
Дали защото австрийското чудо със златна рокля и брада мирише хубаво и е с изряден маникюр, различността е толкова приемлива?
Всеки можел да се представя както намери за добре, а на когото не му харесва, да не гледа, да натисне копчето на дистанционното.
В крайна сметка защо трябва да ни интересува как изглежда човек, който търси своята пазарна ниша?
Проблемът е, че тези, които спират да гледат, всъщност губят от информацията как подобно изобретение на стилистично-гримьорската индустрия се отразява на цели политики.
Да си представим за момент, че на това призово място беше застанал Азис. Щяхме да сме смаяни и все пак горди, че сме дали най-сетне своя победител на конкурса. Тогава кое щеше да е по-важно – как е изглеждал Азис или победата? Но ние Азис си го знаем, нямаше да паднем възнак от изумление. Кончита ни е ново явление, което ако беше жена, гледана в гръб, щеше да умори от завист най-големите манекенки в света.
Хората отдавна са приели травестите. Най-малкото, в историята на театъра, много години женските роли също са се изпълнявали от мъже, а много от тях с удоволствие са носели нежните женски материи и извън сцената.
Но едно е усещането да виждаме травеститите като присъствие по масите в нощните клубове, друго е да се заговори, че който не харесва мустакато-брадат мъж, облечен като жена, е враг на европейските ценности.
Видът на тазгодишния призьор от Евровизия е толкова неразпознаваем, че малцина са чули дали човекът в златната рокля може да пее. От сцената с пълен глас крещеше неочаквано послание: „Аз съм мъж, но искам да съм жена, но ще ме гледате като мъж, който се кефи да прилича на жена, това съм аз, това съм аз!“
Много е възможно Кончита да можеше да спечели конкурса и мълчешком.
Когато децата са съвсем мънички, неосъзнати за своята роля в света, момиченцата инстинктивно търсят начин да си сложат панделка и кокетно да наредят косичката си, а момченцата – да хванат пръчка и да заемат героична поза.
Това не е рамка на мозъка, това не е робуване на стереотипите, а изражение на хилядолетното човешко развитие. Защо някой се опитва да ни убеди, че е ненормално да не приемаме визуалното извращение за сметка на онова, което ни е дадено по рождение?
Не без огромна съпротива, но хората все по-широко приемат различността на гей хората. Факт е обаче, че хомосескуалистите много повече искат да парадират със сексуалната си различност, отколкото хетеро общността се нуждае, за да ги признае.
За да е комедията пълна – у нас поне, на последния гей-парад в столицата, първо нетрадиционните мълчаха едноминутно пред паметника на Левски (?!), а след тях направиха същото тези, дето протестираха срещу гей парада.
А, сега де? Какво точно означава мълчанието пред... Левски?
В обществената еволюция на човечеството първо е било немислима любовта между различните раси, но в наши дни в Париж двойките бял-бял означава, че са чужденци. В робска Америка ку-клус-клан не са и сънували черен президент на САЩ.
Свободите се разширяват, изявите достигат немислими изражения, но вътрешната потребност на хората е да виждат модели, които водят до развитие, а не до пълен ужас за напълно изкривената същност на хората. Ако може да се правят инсталации на открито с хиляди голи хора, ако публичният секс не впечатлява почти никого, нищо вече не е табу, защото се води „свобода“. И ако човек си позволи да каже, че тази свобода му идва в повече, че иска да бъдат опазени поне част от основните форми на поведение, на порядък, той вече е враг на новото.
Сетих се за един момент от великата книжна „Емил от Льонеберя“ на вечната Астрид Линдгрен, от приключението на Емил на панаира в Хултсфред.
„Вървеше си Емил, нaдничaше тихо нaвсякъде и търсеше Алфред. Тaкa стигнa до пaлaткaтa нa брaдaтaтa дaмa и през отворa видя, че е седнaлa дa си брои пaрите. Сигурно искaше дa провери колко е припечелилa от брaдaтa си през този неделен ден в Хултсфред.
Вероятно не беше мaлко, зaщото тя се усмихнa под мустaк и доволно поглaди брaдaтa си. После зaбелязa Емил.
- Елa, момченце - извикa го тя. - Ще ти позволя дa видиш брaдaтa ми съвсем безплaтно, зaщото изглеждaш толковa добричък.
Емил вече бе видял тaзи брaдa, но кaто го кaнехa, не искaше дa откaже. И тъй кaто беше съвсем безплaтно, влезе в пaлaткaтa с "шaпкътъ" и "пушкътъ" си и гледa брaдaтaтa дaмa горе-долу колкото зa двaйсет и пет ере.
- Кaк получaвa човек тaкaвa крaсивa брaдa? - попитa той учтиво.“
Да предположа ли, че оттук насетне този откъс от „Емил от Льонеберя“ е неморален, защото разкрива как една брадата жена се е показвала за пари? Ха, ама почакайте малко! Това си е направо пророчески епизод – нали Кончита се показа на сцената в този вид именно, за да спечели пари.
Да забравим за момент представянето на сцената. Да си представим Кончита на летището, в супермаркета, в мола. Колко хора ще преминат покрай тази визия и няма да се обърнат, няма да се вторачат, а мимоходом ще си кажат: „А, това е просто една висока брадата и мустаката жена, сигурно идва от панаира в Хултсфред...“
В света на изкуството гейовете са много и те не се крият. Но на първо място стои тяхното творчество, въпреки ексцентричния им вид. Когато външният вид засенчва всичко друго, човек получава коментар на външен вид, а не на друго.
Когато една жена се облича като проститутка, държи се като проститутка, най-малкото е нелепо като седне в ТВ студио и каже: "Аз съм обикновено момиче, защо се говорят такива лоши неща за мен?!"
Темата за Кончита разбуни света, защото Кончита така пожела.
